Докато правни експерти все по-често определят преследването на Фалун Дафа като геноцид, то формата, която то приема, се различава от предишните модели, които сме виждали. Практикуващи Фалун Дафа не биват публично бесени, както земевладелците в Китай по времето на Мао Цзедун, нито са товарени по камиони, закарвани на полетата и разстрелвани, както в Камбоджа; те не са колени както в Руанда, и със сигурност не са обгазявани като в Аушвиц.
Но преследването на практикуващите Фалун Дафа отговаря на определението за геноцид на Конвенцията за геноцид: „Причиняване на сериозна телесна или психическа вреда на членове на дадена група" и „умишлено причиняване на дадена група на условия на живот, които довеждат до нейното физическо унищожение като цяло и отчасти".
Заедно с психическата вреда, принудителната нищета и икономическото преследване, убиването на Фалун Дафа основно приема три форми.
- Смърт вследствие на изтезания
- Смърт вследствие на робство
- Смърт вследствие на насилственото отнемане на органи
- Последна форма на мъчение
Смърт вследствие на изтезания
Първата форма е убийства на практикуващи Фалун Дафа чрез побой и различни форми на изтезания. По-голямата част от изтезанията се извършват в затворите, временните центрове за задържане, както и в огромната система от трудови лагери. Полицейски побои, водещи до смърт от наранявания, които се извършват дори в техните домове, или при арестуване на площад „Тянанмън", следвани от побои дори в полицейските коли и микробуси, с които задържаните са отвеждани.
Методите за мъчения с фатални последици са:
- побой с електрошокови палки
- увисване на тялото със завързване за китките или глезените, включително обръщане с главата надолу в продължение на много часове
- изгаряне с ютии или други горещи предмети
- инжектиране на наркотични вещества, които увреждат нервната система
Вижте фотогалерия с прилаганите методи на мъчения.
За да избягат от отговорност, трудовите лагери и затворите постоянно освобождават привържениците на практиката, които са на прага на смъртта и карат членовете на семействата им да ги вземат у дома. Болниците често отказват да приемат тези хора в такова състояние и те умират в домовете си в рамките на дни или седмици, след като биват освободени.
Когато жертвата умре, докато е задържана, полицията твърди, че тя се е самоубила. В действителност, оцелелите свидетелстват, че мъчителите им ги заплашват с думите: „Ако умрете, докато ви мъчим, няма да се смята за нищо – ние просто ще кажем, че е самоубийство и никой никога няма да разбере". Свидетелите също съобщават за тела с охлузвания и синини, хвърляни през прозорците с крайниците напред, за да инсценират самоубийство.
Рядко се позволява на роднините да видят тялото, което често бива набързо кремирано.
Смърт вследствие на робство
Втората форма на убийство е в резултат на изтощение, недохранване и липса на грижи в трудовите лагери. Политическите затворници в Китай могат да бъдат задържани административно и осъдени до три години в трудови лагери, без изобщо да бъдат изправяни пред съд.
Те са принудени да работят по 20 часа на ден под постоянна заплаха от насилие. Много от продуктите, които изработват, като играчки, клечки за хранене, кутии, коледни украшения и дрехи, се изнасят за САЩ, Австралия и Европа. На затворниците не се плаща и на практика те са роби. (Къде в Китай са произвеждани вашите кукли и играчки?)
В допълнение, пред напълно изтощение от интензивната физическа работа, под натиск да се произвежда повече, на затворниците им се дава много малко храна – често само малко туршия и суха филийка хляб. Храни, заразени с лаври на насекоми, не са рядкост, а питейната вода е оскъдна.
Изпарения от лепило и други химикали, свързани с тяхната работа, съчетани с лошите санитарни условия, недохранването и изтощението, водят до неизвестен брой смъртни случаи.
От гледна точка на комунистическата партия това, което е общо между робството и мъченията, не е непременно целта да се убиват привържениците, а по-скоро тяхната смърт се разглежда като страничен ефект.
Целта на комунистическата партия не е да се изличат привържениците, а да се пречупи духът на Фалун Дафа. Групата трябва да се елиминира чрез „превъзпитание" или „трансформация", с помощта на психически изтезания, разделение и пропаганда в национален мащаб. Идеята е да се накарат привържениците да се откажат от своите вярвания и да се превърнат в покорни граждани, атеисти-марксисти, ако е възможно. Ако те умрат в процеса на „преобразуване", амин, то ще се смята за самоубийство.
Докато Информационният център има доказателства за над 3000 смъртни случая от преследването, то броят им вероятно е в пъти по-висок. През 2002 г. източници от Китай определят, че жертвите от преследването са поне 7000. Като се имат предвид трудността и рисковете, свързани с получаването на толкова поверителна информация от Китай, както и съобщенията за десетките хиляди липсващи привърженици, то по-реална цифра би била над 30 000 жертви.
Смърт вследствие на насилственото отнемане на органи
Горепосочената цифра може да e повече от два пъти по-голяма. Но според доклада за насилственото отнемане на органи на видните канадски адвокати Килгор и Матас, за над 40 000 органи от китайци, използвани в трансплантации, се смята, че няма друг ясен източник, освен телата на последователите на Фалун Гонг. Данните сочат, че тези здрави затворници са били убити специално заради техните дробове, сърца и бъбреци. (Доклад)
През март 2006 г. бивша служителка на болница от Североизточен Китай направила публично изявление в САЩ, разкривайки, че в нейната болница около 4000 практикуващи Фалун Дафа са били убити заради техните органи. Нейният съпруг, хирург, признава, че е премахнал роговиците от над 2000 тела, докато те все още били живи, но под упойка. Седмици по-късно китайски военен лекар разкрил, че отнемането на органи от последователи на практиката не е било ограничено до един лагер за лишаване от свобода или болницата близо до Шенян, в която жената е работила, а в действителност това се е случвало в 36 подобни лагера в цялата страна. Последвалите разследвания потвърждават тези твърдения.
Последна форма на мъчение
Има една форма на убийство, която рядко се обсъжда, и е невъзможно да се изчислят жертвите, до които е довела – смърт в резултат на отказ на възможността човек да запази здравния си режим. Шие Уейгио, живеещ в Англия, разказва: „След като майка ми започна да практикува Фалун Дафа, здравните й проблеми се разрешаваха един след друг, докато тя не стана напълно здрава. Но щом започна преследването през 1999 г., тя спря да практикува заради натиска от страна на комунистическата партия. Здравето й бързо се влоши, нейните заболявания се върнаха и тя почина през 2003 г."
Сред китайските практикуващи Фалун Дафа такива примери са твърде многобройни. Фалун Дафа буквално е дал на милиони китайски граждани ново здраве. В действителност репутацията на практиката относно ефикасността на лекуване, която идва с нея, привлича десетки милиони през 90-те години, които ускоряват разпространението на практиката. Но след множество кампании на комунистическата партия през техния живот, много възрастни привърженици се отказали от Фалун Дафа, след като започнало преследването. Живеейки под огромно психическо напрежение, техните заболявания се повтарят отново и те умират.
Информационен Център Фалун Дафа България
{listitems}578,579,596{/listitems}