Практикуващи Фалун Гонг протестират в Лондон срещу продължаващото преследване на практиката в Китай. Те показват как практикуващите в Китай са лишавани от свобода. Практикуващи Фалун Гонг протестират в Лондон срещу продължаващото преследване на практиката в Китай. Те показват как практикуващите в Китай са лишавани от свобода. Защо китайската духовна практика за самоусъвършенстване на духа и тялото Фалун Дафа (Фалун Гонг) бива преследвана в Китай ? Защо китайската комунистическа партия (ККП) забранява Фалун Дафа? Защо китайското правителство вижда в лицето на Фалун Дафа заплаха?

По-долу са отговорите на тези въпроси и на редица други, свързани с преследването. Макар отговорите да са представени като отделни обяснения, то различните причини са взаимно свързани.



Също така на тази страница ще откриете и няколко често цитирани обяснения, които не са така убедителни.



Фалун Дафа бързо става много популярен

Фалун Дафа е преподаден за първи път в обществото през 1992 година и седем години по-късно, по информация на китайското правителство, привържениците на практиката наброяват над 70 милиона само в Китай. Както посочват The U.S. News и World Report, Фалун Дафа се е превърнал в „Най-голямата свободна маса хора в Китай, по-голяма дори и от комунистическата партия", чиито членове по това време наброявали 65 милиона. Партията е уплашена от бързо повишаващата се популярност на практиката и се опасява, че може да срещне конкуренция от страна на Фалун Дафа.

Допълнителни доказателства за страха на партията са, че след като книгите на Фалун Дафа стават бестселъри през 1996 г., тяхното публикуване бива веднага забранено.

Фалун Дафа се превръща в твърде независим, което не е по вкуса на партията

Някои лидери на ККП виждат независимостта на Фалун Дафа като голяма заплаха. Независимостта на практиката се проявява в способността на привържениците, които се намират във всички слоеве на обществото, да комуникират помежду си и да организират различни дейности (като например голямо събиране за подаване на петиция до правителството в отговор на извършени злоупотреби). Тоталитарният режим, който и до ден-днешен продължава, директно контролира медиите, съдилищата, образователната система и религиозните институции, вижда в независимостта и способността за координация на Фалун Дафа опасен прецедент.

Фактът, че много от отдадените членове на комунистическата партия практикуват Фалун Дафа, не смекчава ситуацията, дори напротив, подхранвана от опасенията си, партията вижда сериозна конкуренция от страна на Фалун Дафа.

Фалун Дафа се характеризира с ценности, различни от тези на партията

Въпреки концентрирането на Китай към пазарната икономика през последните десетилетия, атеистичната комунистическа партия все още здраво се държи към ленинската система на управление, както и към официалната марксистка идеология, въпреки че малцина са хората които вярват в нея, дори и сред управляващите. Това направление е ясно илюстрирано по време на кампанията на Ху Дзинтао, „запазване на прогресивния характер на ККП" през 2006 г.

Някои партийни лидери видели във Фалун Дафа и неговите вярвания в съществуването на Буди, Даоси, Богове, както и в убеждението на практиката, че всеки може да достигне това високо, божествено ниво чрез самоусъвършенстване, заплаха и голям конфликт с партийната идеология.

Макар това да важи за всяка религия в Китай, също е вярно, че всички религии са били преследвани в Китай, и в много случай продължават да бъдат преследвани и до днес. Разликата идва от степента на преследването, от броя на засегнатите хора, както и от размерите на полаганите усилия от страна на ККП в преследването на всяка отделна група във всеки един момент.

„Xinhua News", официалният говорител на ККП, признава това през 1999 г., като казва: „В действителност, така наречената „Истинност, Доброта и Търпение", която бива преподадена от Ли Хонгджъ (основателя на Фалун Дафа), няма нищо общо със социалния, етическия и културния прогрес, който ние се стремим да постигнем."

По ирония на съдбата, „Xinhua News" засегнала това, което е неудобната реалност за ККП: докато Фалун Дафа се характеризира с „Истинност, Доброта и Търпение", то в продължение на над половин век, комунистическата партия управлява чрез лъжи, тормоз и насилие.

Ревността на Цзян Цзъмин и опортюнистичните му маневри, които изиграват решаваща роля

Решението на Цзян Цзъмин да започне кампанията срещу Фалун Дафа получава много малка подкрепа от другите висши партийни лидери. Тогавашният министър-председател Джу Ронджъ приема помирителен подход към Фалун Дафа, а някои факти сочат, че сегашният лидер Ху Дзинтао не вижда Фалун Дафа като проблем.

Но чрез шепа привърженици, водени от Луо Ган, Цзян оркестрира в анти-Фалун Дафа позицията, като представил групата като най-голямата заплаха за партията, като сложил на практиката етикета „зла окултна организация", създал Управление 6-10 и прокарал закони, които да забранят Фалун Дафа, влизащи в сила със задна дата.

Защо Цзян направил такова нещо? Поради две причини. Първо, колкото и смешно да изглежда, много доказателства сочат, че Цзян ревнувал изключително много от популярността на Фалун Дафа и я приемал като препятствие към собствения му завет, да бъде запомнен в историята като третия колосален лидер на ККП (след Мао Дзедун и Дън Сяопин).

Второ, както анализатора Уили Лам и други предположили, Цзян видял възможност – като атакува Фалун Дафа и създаде кампания в маоистки стил, както и кризата, която придружава една такава кампания, да я използва, за да „насърчи вярност към себе си" и да получи политическа власт.

Въпреки че Цзян официално започнал да прехвърля правомощията към Ху Дзинтао в края на 2002 г., членове на политическата фракция на Цзян останали на високопоставени позиции в рамките на Политбюрото, както и в партийните апарати за сигурност. Тези хора, като заместник-президента Зенг Куингхонг и лидера на политическия правен комитет Луо Ган, били в състояние да поддържат и дори да засилват преследването. Случайни доклади от вътрешността на Китай разкриват напрежение между фракциите на Цзян и Ху Дзинтао относно политиката спрямо Фалун Дафа.

Репресивните кампании на ККП: За да оцелее, режимът многократно е преследвал различни групи

Както книгата „Девет коментара за комунистическата партия" показва, през почти 60-годишната си история на власт, ККП е провела множество последователни репресивни кампании, насочени към различни групи. „Деветте коментара" обясняват как партията многократно прилага правилото „95-5": Партията казва на китайския народ, че тя се прицелва само към малка група врагове; „добрите" 95 процента няма да бъдат засегнати, стига хората ясно да се разграничат от „лошите" 5 процента. По този начин целевата група бързо бива унищожена. Приятели, колеги, съученици, дори членове на семейството, се втурват, за да бъдат идентифицирани като „доброто" мнозинство от страх от преследване.

Номерът е, че 5-те процента или „лошата група" постоянно се променял – първо били заможните хора и техните семейства, после хората с чуждестранните контакти, след това, тези с религиозните вярвания, интелектуалците, привържениците на демокрацията и т.н.,а сега е Фалун Дафа.

Макар да е вярно, че тези кампании значително са намалели след смъртта на Мао Цзедун през 1976 г., кампанията на партията срещу Фалун Дафа от 1999 г. насам е доста сериозна, използвайки пропаганда, подправени съдебни дела и трудови лагери, които ни връщат назад във времето на Мао.

Рядкост е да намерим китаец, на когото близък приятел или роднина да не е бил жестоко преследван през годините. Животът на цялото население е изпълнено с потаен страх, докато се занимават с всекидневните си грижи. А партията може бързо да събуди този страх, когато се нуждае от засилване на контрола.


Други обяснения, които понякога са били цитирани, но са по-малко убедителни:

Обяснението за заплахата: Фалун Дафа е опасен за обществото

За китайските служители в Министерството на външните работи, посолствата и консулствата, както и китайските журналисти и учени, които следват линията на партията, обяснението е просто: Първо, въобще не съществува такова преследване, всички така наречени „доказателства", се състоят от слухове и измислици, изфабрикувани от враждебни антикитайски сили. Второ, Фалун Дафа е забранен, защото е заплаха за обществото и всяко рационално правителство ще направи същото.

А фактът, че комунистическият режим всъщност е единственото правителство, забранило Фалун Дафа, докато той се практикува в над 100 държави, никога не се взема под внимание. Нито пък е в състояние да обясни как в съседен Тайван, намиращ се на 150 километра, живеят десетки хиляди практикуващи Фалун Дафа, без правителството или медиите да се оплакват или да ги разглеждат като заплаха. Напротив, Тайван, който споделя много от културата на Китай, хвали Фалун Дафа, в училищата учениците го учат като допълнителен час, а в някои институции за лишаване от свобода затворниците го изучават като част от тяхната рехабилитационна програма.

Митингът на 25 април 1999 г.

Някои твърдят, че Фалун Дафа е забранен, защото практикуващите направили грешката, като организирали голяма демонстрация близко до „Джуннанхай", резиденцията на високопоставените партийни лидери в Пекин на 25 април 1999 г.

Няма съмнение, че събирането на 25 април, което всъщност е насочено към държавната комисия на Съвета за петиции, което е в съседство на „Джуннанхай", е ключово. Най-вече събирането отбелязва момента, в който Цзян Цзъмин излиза напред и започва официално да води анти Фалун Дафа политиката.

В допълнение, събирането е напълно легално според китайската конституция, а то от своя страна е отговор на ранните форми на преследване. То идва три години, след като книгите на Фалун Дафа биват забранени, и две години, изпълнени с критики в държавните медии и тормоз от Държавна сигурност, и е незабавен отговор на арестите и побоите на привърженици на практиката в близкия град Тянжин. Ако не е имало преследване преди това, защо 10 000 души ще се събират да протестират да се спре преследването?

Обяснението за колективната памет: Партийните лидери се страхували от друг религиозен бунт

Според това обяснение партийните лидери виждат прилики между Фалун Дафа и религиозните движения от миналото, които използват насилие и правят преврати, като „Жълтите тюрбани" от династията Хан, различните секти на „Белия лотус", както и „Тайпинг" и „Боксър" от династия Цин. Но приликите между Фалун Дафа и гореспоменатите групи са много малки. За разлика от тях, Фалун Дафа не е заинтересована от получаването на политическа власт и напълно отхвърля употребата на насилие.

Дори ако някой се е опасявал, че Фалун Дафа може да поеме по пътя на насилието и започне да напомня за последните бунтове, то изцяло ненасилственият отговор на преследването от първия ден до днес трябваше отдавна да разсее подобни страхове.

Фалун Дафа се противопоставя на комунистическата партия през последните години само заради преследването. Дейностите на Фалун Дафа целят единствено и само да сложат край на това преследване на невинни хора. Книгите на Учителя Ли (http://www.falun-bg.info/bg/falun-dafa/fd-books.html ) и неговите изявления, както и мненията, изразени от последователите на Фалун Дафа в Китай и чужбина, ясно казват, че нямат никакъв интерес в политическата власт в Китай.

Информационен Център Фалун Дафа България

{listitems}609,579,578{/listitems}