В своята кампания срещу Фалун Гонг, Китайската комунистическа партия (ККП) се опитва да манипулира китайското обществено мнение чрез информационен контрол. За да защити международния си имидж и да заглуши критиките за нарушенията на човешките права, ККП се целила в чуждестранните правителства, бизнес и медии, често чрез задкулисен натиск.
В резултат на това, в целия демократичен свят могат да бъдат разпознати кои от избраните държавни служители, предприемачи, преподаватели и журналисти са станали съучастници в поддържане на мълчанието за това, което някой правни експерти назовават „геноцид срещу Фалун Гонг". В същото време много хора са вбесени от тези тактики на натиск и в резултат на това са станали още по-открити в подкрепата си към Фалун Гонг.
ККП действа с подобни тактики на натиск основно чрез дипломатическите си канали, китайските общества зад граница, отношенията на „побратимяване" на градовете, както и чрез западните учени и бизнесмени, които се интересуват от достъп до континенталната част на Китай.
Западните политици, които показват каквато и да е форма на подкрепа за Фалун Гонг, са главните цели на интригите на ККП. Бившият лидер на партията и държавен глава Цзян Цзъмин, който отговорен за започването на кампанията на преследване, лично връчил комикси, които клеветят Фалун Гонг, на държавни глави, включително на Бил Клинтън.
Членове на конгреси и парламенти са получавали информационни материали от комунистическата пропаганда. Американски конгресмени често съобщават, че са получавали телефонни обаждания, писма, списания и DVD-та от служители на китайското посолство, които обикалят Вашингтон. Към тях понякога имало и предложения за луксозни официални посещения в Пекин.
Дори държавните служители в малките градове са жертви на пропагандата. Кметът Ранди Воупъл от Сантий, южна Калифорния, получил писмо от китайския консул в Лос Анжелис, в което той злослови по адрес на Фалун Гонг. Воупъл му отговорил, че "писмото ме накара да се изплаша до смърт. Шокиран съм, че комунистическа държава би си създала толкова много неприятности, за да потисне нещо, което е добре прието в нашата държава... Имам голямо уважение към китайския народ във вашата страна и навсякъде по света, но трябва да бъда искрен в загрижеността си за потъпкването на човешките права от вашето правителство, както е видно от вашето искане." След писмото кметът издал публична прокламация, с която приветствал Фалун Дафа. („Уолстрийт джърнъл" )
Други кметове като Уили Браун - на Сан Франциско, избрират обаче да се държат раболепно към режима и отказват подкрепата си на духовната практика.
Освен стандартните телефонни обаждания, писма и лични посещения при властимащите, насочени към очерняне на практиката Фалун Гонг, документираните тактики на натиск включват и заплахи в областта на търговията, културните или академични програми за обмен, или отменяне на „побратимимяването" между градовете, ако исканията на ККП не се изпълняват. Клаудия Розет пише за „Уолстрийт джърнал" колко много ръце са били извити заради Фалун Гонг.
За да запази преследването на духовната практика далеч от общественото внимание, ККП също се опитва да пречи директно на протестите на Фалун Гонг практикуващите. През юни 2002 г. например Цзян Цзъмин планува да посети Исландия като част от обиколката си в четири европейски държави. Цзян успява да окаже натиск на исландското правителство (най-старата демокрация в света), което използва „черен списък," предоставен от ККП, за да не позволи на всички практикуващи Фалун Гонг да влязат в страната и да протестират по време на визитата му. В резултат на това над три хиляди исландски граждани, които първоначално не са знаели нищо за Фалун Гонг, излизат на улицата с противогази, за да протестират едновременно срещу преследването в Китай и раболепието на собственото си правителство.
След натиск от ККП, австралийският външен министър Александър Даунър се опитва (в крайна сметка без успех) да забрани на практикуващите Фалун Гонг да поставят протестни плакати пред китайското посолство.
Длъжностни лица от ККП работят трескаво, за да не позволят на Фалун Гонг да участва в парадите по случай 4-ти юли (Денят на независимоста на САЩ) и деня на Свети Партик, и се опитват да затворят залите за изложби на художествени творби, показващи картини от последователи на Фалун Гонг (повече по темата).
Друга важна цел на режима са медийните компании, които наемат на работа практикуващи Фалун Гонг и съобщават за преследването в Китай. Това са най-вече „Ню Танг Дайнъсти Телевижън" (НТДТВ) и вестник „Епохални времена." В Канада например китайските консулски служители правят какво ли не, за да попречат на НТДТВ да се излъчва чрез компанията „Роджърс". Сега „Роджърс" излъчва осем канала на държавната телевизия „Китайска централна телевизия" (ССТВ).
Представлението „Небесни сценични изкуства", което включва танци, изобразяващи борбата за свобода на Фалун Гонг в Китай, също се сблъсква с гнева на ККП. Във всяка от десетките страни, в които е било показано представлението от 2007 г. насам, официалните лица от китайските консулства и посолства оказват натиск върху съответните зали, изпращат писма до държавните служители в държави, в които има представления, съветвайки ги да не присъстват на тези представления. Режимът прави и паралелни събития и пуска „тънки" предупреждения за представлението на китайските студентски асоциации зад граница. (това се е случило в Швеция, Южна Корея, в други места по света, както и в България.)
Всъщност китайските студентски и научни организации (CSSAs), които по традиция са лоялни към ККП, сега са използвани за провеждането на ПР кампании срещу Фалун Гонг в чужбина. През април 2007 г. CSSA на Колумбийския университет (организацията действа под ръководството на китайското правителство), организира спънки в стил Културната революция на събитие, проведено в района на университета, което има за цел да хвърли светлина за насилственото отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг в китайските болници. Организацията многократно атакува Фалун Гонг на своята интернет страница. По подобен начин са използвани и други китайски граждани в чужбина, работещи в корпорации, правителства и вестници.
През 2002 г., Камарата на представителите на САЩ единодушно прие Резолюция 304, призовавайки ККП „незабавно да престане да се намесва в упражняването на религиозните и политически свободи в САЩ, като правото на хората да практикуват Фалун Гонг". (Резолюция 304).
Защо ККП влага толкова във воденето на обществена кампания срещу Фалун Гонг в държави, в които със сигурност трябва знае, че няма никога да забранят практиката? За разлика от 60-те години на миналия век при управлението на Мао, когато комунистическата партия на пръв поглед не се интересуваше как гледат в чужбина на кланетата й, след жестокостите на площад „Тянанмън" ККП се старае много повече да поддържа добър имидж. Основното мото на външната политика на ККП през последните години е „мирен възход", фраза, предназначена да придаде доброкачествена характеристика на режима. Жестокото потискане на Фалун Гонг не помага ни най-малко да се изгради този имидж.
Още примери на опитите на ККП да се намесва в мероприятията на Фалун Гонг в повече от 20 държави.
В резултат на това, в целия демократичен свят могат да бъдат разпознати кои от избраните държавни служители, предприемачи, преподаватели и журналисти са станали съучастници в поддържане на мълчанието за това, което някой правни експерти назовават „геноцид срещу Фалун Гонг". В същото време много хора са вбесени от тези тактики на натиск и в резултат на това са станали още по-открити в подкрепата си към Фалун Гонг.
ККП действа с подобни тактики на натиск основно чрез дипломатическите си канали, китайските общества зад граница, отношенията на „побратимяване" на градовете, както и чрез западните учени и бизнесмени, които се интересуват от достъп до континенталната част на Китай.
Западните политици, които показват каквато и да е форма на подкрепа за Фалун Гонг, са главните цели на интригите на ККП. Бившият лидер на партията и държавен глава Цзян Цзъмин, който отговорен за започването на кампанията на преследване, лично връчил комикси, които клеветят Фалун Гонг, на държавни глави, включително на Бил Клинтън.
Членове на конгреси и парламенти са получавали информационни материали от комунистическата пропаганда. Американски конгресмени често съобщават, че са получавали телефонни обаждания, писма, списания и DVD-та от служители на китайското посолство, които обикалят Вашингтон. Към тях понякога имало и предложения за луксозни официални посещения в Пекин.
Дори държавните служители в малките градове са жертви на пропагандата. Кметът Ранди Воупъл от Сантий, южна Калифорния, получил писмо от китайския консул в Лос Анжелис, в което той злослови по адрес на Фалун Гонг. Воупъл му отговорил, че "писмото ме накара да се изплаша до смърт. Шокиран съм, че комунистическа държава би си създала толкова много неприятности, за да потисне нещо, което е добре прието в нашата държава... Имам голямо уважение към китайския народ във вашата страна и навсякъде по света, но трябва да бъда искрен в загрижеността си за потъпкването на човешките права от вашето правителство, както е видно от вашето искане." След писмото кметът издал публична прокламация, с която приветствал Фалун Дафа. („Уолстрийт джърнъл" )
Други кметове като Уили Браун - на Сан Франциско, избрират обаче да се държат раболепно към режима и отказват подкрепата си на духовната практика.
Освен стандартните телефонни обаждания, писма и лични посещения при властимащите, насочени към очерняне на практиката Фалун Гонг, документираните тактики на натиск включват и заплахи в областта на търговията, културните или академични програми за обмен, или отменяне на „побратимимяването" между градовете, ако исканията на ККП не се изпълняват. Клаудия Розет пише за „Уолстрийт джърнал" колко много ръце са били извити заради Фалун Гонг.
За да запази преследването на духовната практика далеч от общественото внимание, ККП също се опитва да пречи директно на протестите на Фалун Гонг практикуващите. През юни 2002 г. например Цзян Цзъмин планува да посети Исландия като част от обиколката си в четири европейски държави. Цзян успява да окаже натиск на исландското правителство (най-старата демокрация в света), което използва „черен списък," предоставен от ККП, за да не позволи на всички практикуващи Фалун Гонг да влязат в страната и да протестират по време на визитата му. В резултат на това над три хиляди исландски граждани, които първоначално не са знаели нищо за Фалун Гонг, излизат на улицата с противогази, за да протестират едновременно срещу преследването в Китай и раболепието на собственото си правителство.
След натиск от ККП, австралийският външен министър Александър Даунър се опитва (в крайна сметка без успех) да забрани на практикуващите Фалун Гонг да поставят протестни плакати пред китайското посолство.
Длъжностни лица от ККП работят трескаво, за да не позволят на Фалун Гонг да участва в парадите по случай 4-ти юли (Денят на независимоста на САЩ) и деня на Свети Партик, и се опитват да затворят залите за изложби на художествени творби, показващи картини от последователи на Фалун Гонг (повече по темата).
Друга важна цел на режима са медийните компании, които наемат на работа практикуващи Фалун Гонг и съобщават за преследването в Китай. Това са най-вече „Ню Танг Дайнъсти Телевижън" (НТДТВ) и вестник „Епохални времена." В Канада например китайските консулски служители правят какво ли не, за да попречат на НТДТВ да се излъчва чрез компанията „Роджърс". Сега „Роджърс" излъчва осем канала на държавната телевизия „Китайска централна телевизия" (ССТВ).
Представлението „Небесни сценични изкуства", което включва танци, изобразяващи борбата за свобода на Фалун Гонг в Китай, също се сблъсква с гнева на ККП. Във всяка от десетките страни, в които е било показано представлението от 2007 г. насам, официалните лица от китайските консулства и посолства оказват натиск върху съответните зали, изпращат писма до държавните служители в държави, в които има представления, съветвайки ги да не присъстват на тези представления. Режимът прави и паралелни събития и пуска „тънки" предупреждения за представлението на китайските студентски асоциации зад граница. (това се е случило в Швеция, Южна Корея, в други места по света, както и в България.)
Всъщност китайските студентски и научни организации (CSSAs), които по традиция са лоялни към ККП, сега са използвани за провеждането на ПР кампании срещу Фалун Гонг в чужбина. През април 2007 г. CSSA на Колумбийския университет (организацията действа под ръководството на китайското правителство), организира спънки в стил Културната революция на събитие, проведено в района на университета, което има за цел да хвърли светлина за насилственото отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг в китайските болници. Организацията многократно атакува Фалун Гонг на своята интернет страница. По подобен начин са използвани и други китайски граждани в чужбина, работещи в корпорации, правителства и вестници.
През 2002 г., Камарата на представителите на САЩ единодушно прие Резолюция 304, призовавайки ККП „незабавно да престане да се намесва в упражняването на религиозните и политически свободи в САЩ, като правото на хората да практикуват Фалун Гонг". (Резолюция 304).
Защо ККП влага толкова във воденето на обществена кампания срещу Фалун Гонг в държави, в които със сигурност трябва знае, че няма никога да забранят практиката? За разлика от 60-те години на миналия век при управлението на Мао, когато комунистическата партия на пръв поглед не се интересуваше как гледат в чужбина на кланетата й, след жестокостите на площад „Тянанмън" ККП се старае много повече да поддържа добър имидж. Основното мото на външната политика на ККП през последните години е „мирен възход", фраза, предназначена да придаде доброкачествена характеристика на режима. Жестокото потискане на Фалун Гонг не помага ни най-малко да се изгради този имидж.
Още примери на опитите на ККП да се намесва в мероприятията на Фалун Гонг в повече от 20 държави.