Френският учен Алиан Аспект и екипът му успешно извършиха още през 1982 г. експеримент, който доказва съществуването на феномен в квантовата механика, наречен „квантово заплитане" между частиците на подмикроскопично ниво.
В квантовата механика две или повече частици, които имат един и същи произход, изглежда имат взаимна връзка, въпреки че са разделени в пространството една от друга. Тази заплетена взаимна връзка не изчезва, без значение колко голямо е разстоянието между частиците. Ако се въздейства върху едната, другата частица веднага отразява същия ефект. Квантовото заплитане е експериментално потвърдено в много лаборатории в целия свят. Много учени смятат квантовото заплитане за едно от най-важните открития през последните няколко десетилетия. Въпреки че хората не разбират точното му значение, то вече има дълбоко въздействие в полета като философия, наука и религия. Също така предизвиква сегашните западни световни научни възгледи приети до този момент.
I. Вселената е неразделима цялост
Откритието на квантовото заплитане показа голямото ограничение в сегашните широко приети западни възгледи на западния научен свят. От времето на Декарт, Галилео и Нютон доминиращото световно виждане на западната наука е било, че Вселената е като огромна машина. Няма нито съзнание, нито цел. Взаимодействията между компонентите и са ограничени от времето и пространството (те са местни явления) и цялото може да бъде разбрано чрез изучаване на индивидуалните компоненти, след като цялото е просто сумата от всички индивидуални компоненти. Този тип наука е позната като Нютонова или класическа наука. Нютоновата наука се е развила в съответствие с тези виждания. Просто разделяш материалите на по-малки и още по-малки микрообекти и чрез изучаване на тези индивидуални обекти се опитваш да разбереш цялото. Типичен пример е производството на машини, където една машина е съставена от всичките си компоненти. Този тип научни възгледи счита дори човешките тела за машини. Западната медицина е основана на този метод „ третирай главата, ако има главоболие; третирай крака, ако има болка в него."
Квантовото заплитане подкрепя съществуването на „призрачна активност на разстояние" , което е подозирал и Алберт Айнщайн. То надминава четириизмерното пространство, в което живеем и не е ограничено от него. То не е местно (земно, бел.ред.) и ни казва, че в някои измерими пространства във Вселената съществува възможност за взаимодействия между всички неща.
Откритието на квантовото заплитане показа голямото ограничение в сегашните широко приети западни възгледи на западния научен свят.
Нелокалните свойства на квантовото заплитане показват, че всички неща имат свойствата на цялото. Казано по-просто, в основата си нелокалността на квантовото заплитане означава, че ако имате два обекта в една система (във физични модели са наречени частици) и ги разделите, като сложите обект А и обект Б много далече един от друг (да кажем на десетки хиляди светлинни години), тогава когато обект А е нарушен, обект Б също ще реагира. Тази реакция е мигновена. Тя надминава нашия четириизмерен свят и не трябва да чака дълго за да бъде предаден някакъв сигнал. Няма значение на какво разстояние са двете частици; едната частица ще реагира винаги, когато другата е поместена. С други думи, това, което се случва на едно място мигновено влияе на друго далечно място. Това ни казва, че някои неща, които изглеждат независими едно от друго, като например две частици, всъщност имат някаква връзка с неизвестен произход.
Неместното свойство показва че има вътрешна връзка между обекти, която все още не е открита от модерната наука. Целостта на нещо е повече от сумата на всичките му компоненти. Това е в несъответствие с хипотезата на класическата наука. По този начин се е оформило мнение, че класическата западна наука може да види само едно положение, но не и цялата равнина; вижда само дървета, но не и гората. Все пак в традиционната китайска философия, наука и медицина винаги много се е наблягало на цялото.
Квантово заплитане показва, че Вселената е неразделно цяло, че всичко е неразривно свързано поради незнайни фактори и че цялото е повече от просто сума на отделните компоненти. Всичко това противоречи на началната точка на класическата западна наука и налага сериозни въпроси за валидността на широко приетите западни разбирания за света.
По: pureinsight.org
Следва част 2-ра