Екипът на Криоуков е създал компютърна симулация, която разбива познатата Вселена на малки, субатомни пространство-времеви части, обяснява научната медия „Live Science". Симулацията добавя все повече пространство-времеви части, докато Вселената напредва в развитието си. Развиващите се взаимодействия между материята в галактиките се оказват подобни на взаимодействията при невронните мрежи в човешкия мозък.
Физикът Кевин Баслер от Университета в Хюстън, който не е участвал в проучването, коментира пред „Live Science", че проучването предполага наличието на фундаментален закон, който управлява тези мрежи.
През месец май 2011 г. Сейед Хади Анжамрууз от Керманския университет по медицински науки и други ирански медицински учени публикуваха статия в „Международен журнал на физичните науки", която говори за приликите между клетките и Вселената.
Те обясняват, че черната дупка наподобява клетъчно ядро. Хоризонтът на събитията на черната дупка – нещо като точка, от която няма връщане, където гравитационното притегляне поглъща обекти в черната дупка – също наподобява мембраната на ядрото.
Хоризонтът на събитията е двуслоен, както е и ядрената мембрана. Много подобно на хоризонта на събитията, който прави невъзможно връщането на попаднали в пределите му неща, мембраната на ядрото разделя клетъчните флуиди, предотвратява смесването и регулира обмяната на материята между вътрешната и външната част на ядрото. И черните дупки, и живите клетки излъчват „джобове" от електромагнитни излъчвания, наред с други прилики.
„Почти всичко, което съществува в макровселената, е отразено в една биологична клетка като микровселена. Казано по-просто, Вселената може да бъде представена като клетка", пишат изследователите.
По: theepochtimes.com