Сряда, 08 Февруари 2012 г. | 
Редакционна колегия ИЦФДБ | 
В днешен Китай всеки китаец може да бъде превърнат в роб до 3 години без законова процедура. Той може да изчезне от улицата, например по пътя към магазина. Така се е случило със стотици хиляди практикуващи Фалун Гонг, които са изчезнали в многото лагери за принудителен труд в Китай.
Счита се, че има между 200 000 и 2 милиона последователи на Фалун Гонг, които са държани в огромната система от центрове за задържане и трудови лагери за „превъзпитание" на Китай. Дали са в стаи в лагери в североизточен Китай, където зимата прилича на сибирската или са в задушаващата жега в стаите без вентилация, изпълнени с дим от лепило и изпражнения, задържаните работят принудително до 20 часа на ден. Тези, които отказват, са пребивани, измъчвани или оставяни гладни. Много от стоките, които те произвеждат - изкуствени коледни дръвчета със светлини, играчки, пръчици за хранене, са продавани в Америка, Европа и Австралия.
Производство на играчки и изтезания в пекински трудов лагер
Евтините стоки "Произведено в Китай" всъщност съвсем не са "евтини". Едва от 2007 г. насам потребителите на такива стоки започнаха да откриват "дългосрочната им истинска цена" – опасни оловни играчки, некачествени стоки, страх от храни, произведени в Китай, повишено ниво на безработица в другите страни и търговски дефицит. Всичко това вече е известно на обществото. Но най-високата цена често е пренебрегвана – а това е съвременното робство, което процъфтява в Китай.
Робството не е ограничено до добре известните фабрики с тежки условия на труд, в които деца работят почти без заплащане при нечовешки условия на труд и физически злоупотреби в общества от затворен тип. Това е различен вид робство - затворници на съзнанието, които са арестувани поради убежденията им и защото говорят това, което мислят, са превърнати в роби.
За труда им в трудовите лагери не се заплаща. Ако доживеят да бъдат освободени от лагера, са едни от най-големите щастливци, тъй като често се случва да не излязат живи оттам.
Дженифър Дзен е затворена в пекинския трудов лагер "Шин'ан", където продължително време прави играчки-зайчета за пекинската фирма „Мики тойс" ООД. Според някои източници, играчките са правени за фирмата като подизпълнител на компанията „Нестле" в Китай. След като е освободена се завръща в дома си в Австралия, където вижда играчките, които е правила, да се продават в магазини.
„Таксите за производство отиваха в трудовия лагер. Ние не получавахме нищо", разказва Дзен. „Обикновено започвахме работа в 5 часа сутринта и работихме до 2-3 часа сутринта на другия ден. Понякога трябваше да работим извънредно, иначе не бихме могли да свършим възложената ни работа. Бях толкова изтощена, че не можех лесно да преброя от 1 до 9. Дългите часове на интензивна работа и острата липса на сън продължително време ме караха да мисля, че единственото нещо, от което имам нужда, е сън", разказва жената. Драматичната история на Дзен е описана в нейната книга „Witnessing History," най-забележителната автобиография, написана от практикуващ Фалун Гонг към днешна дата.
Канадецът Лин Шенли е каран да прави футболни топки ръчно в лагер за принудителен труд в провинция Джянсу. Поради интензивния ръчен труд в различни сфери, гърдите му, седалището му и други части на тялото му са разранени и започват да кървят. Докато това се случва обаче, служителите на лагера карат Лин да се отказва от убежденията си във Фалун Дафа. Има документирани хиляди случаи като този.
„Санитарно дезинфекцирани пръчици за хранене"
Електронната страница http://en.minghui.org/ предоставя многобройни разкази и свидетелства от първа ръка за случващото се в трудови лагери в Китай и за принудителния труд и насилственото изработване на различни стоки от задържани.
Например в трудовия лагер "Дасин" в Пекин били произвеждани „санитарно дезинфекцирани пръчици за хранене". За да бъдат опаковани, пръчиците за хранене били струпвани произволно по пода и често пъти работниците стъпвали върху тях. Работата на лишените от свобода в лагера била да поставят пръчиците в хартиени опаковки с етикет на Службата по санитарна и епидемиологична превенция, въпреки че самите затворници не са преминали никакво обучение нито условията били санитарни и хигиенични. Много от задържаните, които работели в лагера, имали кожни заболявания, краста, а някой от тях били наркомани или заразени с полово предавани болести. Те, разбира се, не получавали заплащане, което било част от добрите доходи на полицаите и надзирателите в тези лагери.
За обща информация за системата за превъзпитание чрез труд в Китай вижте Доклад на „Human Rights Watch".
****
Тъй като Китайската комунистическа партия забранява Фалун Гонг в Китай през 1999 г., китайските власти използват голям набор от насилствени механизми, за да накарат привържениците на практиката да се откажат от вярата си. По този начин партията се надява да унищожи духовната група, която набирала все повече последователи. Практикуващите са подлагани на жестоки изтезания, сексуално, психическо и физическо насилие, сплашване и тормоз на членове на семейството и други форми на насилие. Това се прави от създадената национална извънсъдебна институция за прилагане на политиката за ликвидиране на практиката в Китай, наречена "Управление 6-10".
Счита се, че има между 200 000 и 2 милиона последователи на Фалун Гонг, които са държани в огромната система от центрове за задържане и трудови лагери за „превъзпитание" на Китай. Дали са в стаи в лагери в североизточен Китай, където зимата прилича на сибирската или са в задушаващата жега в стаите без вентилация, изпълнени с дим от лепило и изпражнения, задържаните работят принудително до 20 часа на ден. Тези, които отказват, са пребивани, измъчвани или оставяни гладни. Много от стоките, които те произвеждат - изкуствени коледни дръвчета със светлини, играчки, пръчици за хранене, са продавани в Америка, Европа и Австралия.
Производство на играчки и изтезания в пекински трудов лагер
Евтините стоки "Произведено в Китай" всъщност съвсем не са "евтини". Едва от 2007 г. насам потребителите на такива стоки започнаха да откриват "дългосрочната им истинска цена" – опасни оловни играчки, некачествени стоки, страх от храни, произведени в Китай, повишено ниво на безработица в другите страни и търговски дефицит. Всичко това вече е известно на обществото. Но най-високата цена често е пренебрегвана – а това е съвременното робство, което процъфтява в Китай.
Робството не е ограничено до добре известните фабрики с тежки условия на труд, в които деца работят почти без заплащане при нечовешки условия на труд и физически злоупотреби в общества от затворен тип. Това е различен вид робство - затворници на съзнанието, които са арестувани поради убежденията им и защото говорят това, което мислят, са превърнати в роби.
За труда им в трудовите лагери не се заплаща. Ако доживеят да бъдат освободени от лагера, са едни от най-големите щастливци, тъй като често се случва да не излязат живи оттам.
Дженифър Дзен е затворена в пекинския трудов лагер "Шин'ан", където продължително време прави играчки-зайчета за пекинската фирма „Мики тойс" ООД. Според някои източници, играчките са правени за фирмата като подизпълнител на компанията „Нестле" в Китай. След като е освободена се завръща в дома си в Австралия, където вижда играчките, които е правила, да се продават в магазини.
„Таксите за производство отиваха в трудовия лагер. Ние не получавахме нищо", разказва Дзен. „Обикновено започвахме работа в 5 часа сутринта и работихме до 2-3 часа сутринта на другия ден. Понякога трябваше да работим извънредно, иначе не бихме могли да свършим възложената ни работа. Бях толкова изтощена, че не можех лесно да преброя от 1 до 9. Дългите часове на интензивна работа и острата липса на сън продължително време ме караха да мисля, че единственото нещо, от което имам нужда, е сън", разказва жената. Драматичната история на Дзен е описана в нейната книга „Witnessing History," най-забележителната автобиография, написана от практикуващ Фалун Гонг към днешна дата.
Канадецът Лин Шенли е каран да прави футболни топки ръчно в лагер за принудителен труд в провинция Джянсу. Поради интензивния ръчен труд в различни сфери, гърдите му, седалището му и други части на тялото му са разранени и започват да кървят. Докато това се случва обаче, служителите на лагера карат Лин да се отказва от убежденията си във Фалун Дафа. Има документирани хиляди случаи като този.
„Санитарно дезинфекцирани пръчици за хранене"
Електронната страница http://en.minghui.org/ предоставя многобройни разкази и свидетелства от първа ръка за случващото се в трудови лагери в Китай и за принудителния труд и насилственото изработване на различни стоки от задържани.
Например в трудовия лагер "Дасин" в Пекин били произвеждани „санитарно дезинфекцирани пръчици за хранене". За да бъдат опаковани, пръчиците за хранене били струпвани произволно по пода и често пъти работниците стъпвали върху тях. Работата на лишените от свобода в лагера била да поставят пръчиците в хартиени опаковки с етикет на Службата по санитарна и епидемиологична превенция, въпреки че самите затворници не са преминали никакво обучение нито условията били санитарни и хигиенични. Много от задържаните, които работели в лагера, имали кожни заболявания, краста, а някой от тях били наркомани или заразени с полово предавани болести. Те, разбира се, не получавали заплащане, което било част от добрите доходи на полицаите и надзирателите в тези лагери.
За обща информация за системата за превъзпитание чрез труд в Китай вижте Доклад на „Human Rights Watch".
****
Тъй като Китайската комунистическа партия забранява Фалун Гонг в Китай през 1999 г., китайските власти използват голям набор от насилствени механизми, за да накарат привържениците на практиката да се откажат от вярата си. По този начин партията се надява да унищожи духовната група, която набирала все повече последователи. Практикуващите са подлагани на жестоки изтезания, сексуално, психическо и физическо насилие, сплашване и тормоз на членове на семейството и други форми на насилие. Това се прави от създадената национална извънсъдебна институция за прилагане на политиката за ликвидиране на практиката в Китай, наречена "Управление 6-10".
|
|