Погрешни схващания за Фалун Гонг, измислени от компартията в Китай и разпространени в цял свят.


Дискусиите за Фалун Гонг са изключително широки, толкова широки, че дори е възможно да бъдат объркващи. Ако сте склонни да заключите, че истината трябва да се намира някъде по средата, между двете полярности от мнения – положителните и отрицателните – тогава, прочете материалите поместени на тази страница.

Тук ще разгледаме по-задълбочено пет основни твърдения, които държавните медии на Китай, под ръководството на Министерството на пропагандата, разпространяват за практиката Фалун Гонг. Смятаме, че тези твърдения са измислени именно с цел да дезинформират обществото в Китай и по света. Според публикация на Washington Post от август 2001 г., пропагандата е неизменен компонент от тройната формула за унищожение на Фалун Гонг, а изтезанията и промиването на съзнанието са другите две нейни съставки.

Това, което малцина на Запад осъзнават, е колко активно пропагандата, конструирана от партийната машина, е разпространявана на Запад, с цел Фалун Гонг да бъде отхвърлен от обществото и да се породи съмнение към него. Целта е да се подкопае съществуваща или бъдещата подкрепа към преследваната група.


Спорен?

В Китай, преди започване на преследването през 1999 г., Фалун Гонг е всичко друго, но не и спорен, и още по-малко определян като "еретичен".

От 1992 до 1999 г. Фалун Гонг е много популярен в Китай. Над 70 милиона души започват да практикуват Фалун Гонг, според информация на "Ню Йорк Таймс" от 26 април 1999 г. Огромният брой симпатизанти прави практиката най-популярният метод за усъвършенстване на здравето и духа в историята на Китай. В повечето паркове из страната стотици правят упражненията на Фалун Гонг всяка сутрин. Сред привържениците са елитни учени, държавни служители и обикновени граждани.

Защо Фалун Гонг е толкова привлекателен? На първо място, той е средство за постигане на добро здраве: както физическо, така и душевно. Фалун Гонг излъчва положителна енергия и преподава многовековни добродетели. Приветстван е от всички и е безплатен, което го прави достъпен за всеки. Освен това е открит, практикува се в обществените паркове, и всички книги са публикувани онлайн за свободно изтегляне.

Заради това Фалун Гонг получава признания от държавни институции, включително от Министерството на обществената сигурност и Министерството на здравеопазването. Държавни служители го представят като панацея за неволите на здравеопазването на застаряващата китайска нация.

Когато комунистическото управление в Китай забранява практиката през 1999 г., тя бива изправена пред потенциалната криза на легитимността си – национална и международна – нещо непознато до момента, особено предвид популярността й липсата на каквито и да било отрицателни факти около нея. Всъщност, Бюрото за обществена сигурност разследва три пъти практиката, за да заключи, че няма каквото и да било незаконно поведение на членовете й.

Какво обаче предприема партията? Тя оклеветява групата, очерняйки я с кампании в държавните медии в родината и чрез подмолни схеми в чужбина. Тези дейности имат и друга цел - да отклонят вниманието на хората от множество реални и неотложни социални проблеми, включително корупцията, която според някои, заплашва да доведе до разрив на китайското общество.

Объркани ли сте от твърденията на китайските партийни органи, че Фалун Гонг е деструктивен, подъл и опасен? Трябва да се отбележат три неща.

Първо и преди всичко, трябва да се отбележи, че всички оклеветяващи твърдения за Фалун Гонг са направени от партията-държава, едва след като тя решава да преследва групата.

Второ, независими репортери, които са се опитвали да разследват тези твърдения, са били тормозени, заплашвани, и дори арестувани; когато успявали да вземат интервю от първоизточници, комунистическият режим обявява откритията за неверни, дори за измислица.

Трето, защо тези твърдения не са били направени в коя да е от останалите некомунистически държави по света, над 100 на брой, където Фалун Гонг се практикува свободно? В Тайван, който е демократична страна, стотици хиляди практикуват Фалун Гонг ежедневно, и са хвалени и подкрепяни от правителството.

Тогава, какъв е истинският проблем? Китайските комунистически власти продължават да извършват жестоки нарушения на човешките права срещу политически опоненти, миролюбиви граждани и хора, които искат да спазват закона.


Краят на дните?


Изпълнена ли е философията на практиката за самоусъвършенстване на духа и тялото Фалун Гонг с апокалиптични пророчества, както твърдят китайските държавни медии? Предвещава ли практиката края на света, както твърдят някой журналисти?

Със сигурност не.

Г-н Ли Хонгджъ, основателят на Фалун Гонг, наричан от практикуващите „Учителят", е доста категоричен относно този въпрос. На първата национална конференция на Фалун Гонг в САЩ през 1998 г. той говори в прав текст относно спекулациите за „края на дните", и твърди, че това просто не е вярно.

Китайските държавни медии игнорират този факт и се опитват да се възползват от незапознатото с Фалун Гонг западно общество. Компартията се възползва от възможността да сложи на практиката етикета „култ", и по този начин да припише на практиката всички отрицателни черти, които носи това определение.

Това, което г-н Ли Хонгджъ казва и може да е причина за объркването на някои западни журналисти, е споменаването на възможни природни бедствия и болести. Тези неща, обаче, са в съответствие с будистките учения: те разглеждат Вселената като преминаваща през циклите на формиране, застой, упадък и унищожение.

Други текстове на Фалун Гонг предполагат, че участниците в преследването на Фалун Гонг, или тези които по пряк или косвен начин помагат на китайската комунистическата партия да преследва практикуващите, ще бъдат държани отговорни от по-висока, може би космическа сила.

Разбира се, за анализ на подобни твърдения е нужно да се навлезе в специфичния контекст. Макар думите, свързани с "края на дните" да са погрешно интерпретирани, в текстовете на Фалун Гонг се говори и за така нареченото космическо обновление, за което се смята, че вече се случва.

Есетата (наричани още споделяне на опит в самоусъвършенстването) на практикуващи Фалун Гонг са също изпълнени с ентусиазъм за лична промяна и с надежда за по-добро бъдеще. Много от тези хора се занимават активно с културни дейности и разглеждат настоящето като ново начало.

Други купуват къщи, създават семейства, развиват се професионално и инвестират парите и спестяванията си, точно както всички останали, които мислят за бъдещето.


Крайности?

С цел да обърнат срещу Фалун Гонг общественото мнение на западното общество, известно със своята демократичност, толерантност и плурализъм, китайските власти бяха принудени да определят Фалун Гонг като противоречащ на тези основни ценности. С една дума, те се опитаха да го отхвърлят като "краен", и много журналисти се хванаха на тази въдица.

Това определение се оказа силно подвеждащо, макар да се основаваше единствено на тълкувания от не-експерти. При това, всички приведени примери в негова подкрепа бяха в противоречие с принципите на Фалун Гонг.

Ето двете основни доказателства, на които се основат твърденията за "крайност" на китайските власти.

Първо, твърдението за нетолерантността към хомосексуалистите. Няма как да не обърнем внимание на иронията на комунистическите управници на Китай, които до доскоро бяха забранили хомосексуалността, определяйки я като психично разстройство.

Гейовете, лесбийките и бисексуалните са добре дошли в практиката, точно както всеки друг, без да им се отдава по-различно отношение. Дали продължават да живеят по този начин или самостоятелно се идентифицират с това определение, е единствено въпрос на личен избор, а не нещо във Фалун Гонг, което някой би наложил със сила. Във Фалун Гонг е важно всеки сам да взема собствени решения.

Във философията на Фалун Гонг се казва, че определени поведения, включително хомосексуалността, пораждат повече карма от други, или са неблагоприятни за постигане на определени цели в практиката. Но това е оставено на ниво учение и не е правило. Как човек разбира дадено учение и до каква степен го прилага е винаги личен въпрос.

Второ, философията на Фалун Гонг по този и други въпроси не се равнява на "становище" или "позиция" във връзка с обществото. Учението е предназначено единствено за отделния ученик, да се прилага към собствения му живот; то не е предназначено да се прилага на други, още по-малко на хора, които не се занимават с практиката. Фалун Гонг няма никаква позиция какво други хора трябва или не трябва да правят с живота си. Той просто предлага на своите ученици лична промяна по пътя към духовно израстване.

Горното твърдение на китайските власти се пренася и върху междурасовия брак и междурасовите деца. Учението на Фалун Гонг няма много за казване по темата. Китайските държавни медии се опитват да внушат идеята за крайност, основавайки се на пасаж, в който основателят на Фалун Гонг говори по този въпрос, наред с други теми.

Идеите в този пасаж разкриват убеждението, че различните небесни царства (небесни райски места) отговарят за различни раси на Земята, и че лицата от смесена раса губят директна връзка, съответстваща на техния Рай, най-малко в телесен смисъл. Душата на човек обаче остава незасегната, като и способността му да се ангажира с практика за самоусъвършенстване. Това по никакъв начин не подкрепя схващанията за расова чистота; в книгите си основателят на практиката, г-н Ли Хонгджъ, заявява ясно, че явлението на междурасовите бракове не е по нечия вина, и човек не трябва да се притеснявате за това.

Един от най-заразните резултати на тези криворазбрани интерпретации на философията на Фалун Гонг беше написаното от журналист на "Ню Йорк Таймс", а именно, че Фалун Гонг смята децата от смесена раса са „изчадия" от периода „Краят на Дхарма" – време на морален упадък, посочен в будистите писания. Излишно е да се казва, че в учението на Фалун Гонг няма такъв текст. За съжаление, журналистът не подкрепя написаното с разследване или доказателства, а просто го заявява сензационно.

Ако медията беше разгледала въпроса, щеше да открие, че изказаните предположения са само предположения. Много хора, които практикуват Фалун Гонг, са семейни и имат деца от различна раса, след като започват да се занимават с практиката.

Щом практиката не поражда расова нетърпимост в живота на отделния човек, е логично да няма и обща „позиция" по въпроса за междурасовите бракове.

Двете най-често цитирани форми на „крайност" водят до точно обратното предположение, при по-внимателно вглеждане. В действителност, Фалун Гонг води до дори по-голяма толерантност.


Политизиране?

Китайските власти обичат да твърдят, че Фалун Гонг се е „политизирал" и тази фраза забележително се е промъква на няколко пъти в цитати за практиката. Намеква се, че Фалун Гонг се е „продал" или че е пренебрегнал вярванията си, като е стъпил на политическата арена.

Твърдението е съмнително в няколко отношения. (Ще пренебрегнем иронията на една политическа диктатура, която намеква, че е непристойно за дадена група да е „политическа".)

Първият, най-основен факт, който трябва да се спомене, е че Фалун Гонг няма политически стремежи – нито сега, нито когато и да било в миналото. Също така Фалун Гонг не се противопоставя, нито подкрепя която и да е било политическа структура, в това число и диктатурата в Китай. Фалун Гонг не пропагандира която и да е било политическа система.

Това, към което се стреми, е по-скоро да документира и разкрие нечовешките престъпления, на които са подлагани симпатизантите му в Китай.

В случая, извършителят на споменатите злоупотреби, е комунистическата партия в Китай – една силно политизирана структура. Така, по стечение на обстоятелствата, когато последователи на Фалун Гонг документират акт на мъчение или убийство и посочат извършителя, посочват именно една политическа структура.

Това не променя естеството на действието, нито неговия мотив. Това е просто вик за помощ - както майка вика за помощ, ако някой отвлече скъпото й дете. Ако похитителят е местен политик, това не значи, че тя е "станала политична", викайки за помощ, още по-малко, че е имала политически стремежи. Нито ще означава, че майчинската й природата се е превърнала в нещо по-малко благородно. Всъщност, зовът й за помощ нямаше да е мотивиран от нищо друго, освен от майчината й любов.

В същия ред на мисли, брошурите издавани от Фалун Гонг, са мотивирани не от желание за лична изгода, и още по-малко за световна власт. Вместо това те издават загриженост за благосъстоянието на други човешки същества, за които се знае, че страдат и са изложени на риск. Това е акт на състрадание и е напълно съвместим с ученията на Фалун Гонг, ако не сте запознати с тях.

Същото важи и когато последователите на Фалун Гонг се впускат в своите на пръв поглед най-политични жестове: например, когато раздават копия на „Деветте коментара за комунистическата партия" (документална публикация на медията „Епохални Времена" разобличаваща комунистическата партия в Китай). В този случай загрижеността е към техните сънародници - китайците.

Подобен е случаят и със съдебните дела срещу ключови китайски длъжностни лица, свързани с преследването. Последователите на Фалун Гонг не се стремят да "свалят" някой мускулест политик, а да спрат актовете на нечовечност, извършени по негова заповед. Ако този политик се откаже от тези си методи на действие, съдебното дело ще има ефект, и би било за негово добро.

Ако последиците от такива действия са политически: като например загуба на популярност на комунистическата партия, това е само един от множеството ефекти, а не цел на гореописаните усилия.


Зъл култ?

Когато Фалун Гонг бива забранен от китайското правителство на 20 юли 1999 г., изтъкнатата причина не е, че е зъл култ, както много вестници безотговорно пишат. Версията за култа се лансира едва през октомври 1999 г.

Това определение обаче не беше в резултат на премерен анализ, констатации след направено разследване или богословски дебат. Определението не беше дадено от учени в областта на религията, нито от социолози или психолози. Нито беше единодушното мнение на правителството в Китай.

Вместо това, то беше политически ход замислен от Цзян Цзъмин, който по това време е лидер на комунистическата партия в Китай. Според публикация на „Вашингтон пост" от 9 ноември 1999 г., "... г-н Цзян поръчал Фалун Гонг да бъде определен като 'култ' и наредил да се прокара закон, който да забранява култовете."

Определението се появява в момент, в който зараждащият се анти-Фалун Гонг кръстоносен поход на комунистическата партия се превръща в тромава бъркотия на обществени взаимоотношения. Партията пада в собствения си капан: злонамерени методи като изтезания и публични прояви на полицейско насилие срещу Фалун Гонг обръщат вълната на общественото мнение в полза на Фалун Гонг. Китайската общественост все повече съчувства на тежкото положение на групата, въпреки мощната пропаганда. Междувременно, световната критика към преследването се засилва.

Партията е принудена да направи нещо, за да не се окаже кампанията неудобен и скъпоструващ провал. Легитимността на управлението й е поставена под въпрос, и с право. Цзян отчаяно се нуждае да обърне нещата в своя полза.

Така на Фалун Гонг се поставя етикета "зъл култ" и Цзян се опитва да оправдае преследването.

Според „Вашингтон Пост", „... репресиите били предприети, за да демонстрират и затвърдят властта на китайското ръководство ... източници на комунистическата партия заявили, че Постоянният комитет на Политбюро на ККП не е подкрепил единодушно репресиите, и че президентът Цзян Цзъмин самостоятелно решил, че Фалун Гонг трябва да бъде елиминиран."

Позовавайки се на официален партиен представител, същата статия отбелязва: "Очевидно, за Цзян въпросът е личен."

Какво се е надявал да постигне Цзян с определянето на Фалун Гонг по този начин?

Първо, то цели да подкопае общественото съчувствие към набедените последователи на Фалун Гонг, обръщайки съпричастността в подозрение. Второ, насочва прожекторите далеч от незаконосъобразните действия на партията-държава и поставя под въпрос честността на Фалун Гонг. Трето, цели да лиши Фалун Гонг от добрата му репутация, като по този начин да проправи път за по-драстични нарушения на правата на неговите последователи; неслучайно мъченията и насилието се увеличават значително през следващите години. Четвърто, определя отделните привърженици на Фалун Гонг като „жертви" на някакъв сектантски лидер; жертви, които „доброжелателната" държава би могла да „спаси" и „реабилитира".

Но този ход има още по-далечна аспирация, а именно: да прокара същите настроения и в чужбина. И по-точно: да бъде в унисон с ценностите на Запада и да оправдае престъпленията на режима срещу човечеството.

Според публикация на азиатското издание на "Wall Street Journal" от 14 февруари 2001 г., китайската комунистическа партия „ентусиазирано прие езика и аргументите на западните анти-култ движения в пропагандата си срещу Фалун Дафа ... Китай се е прикрепил към анти-култовото движение, за да оправдае репресиите си."

Допълнително доказателство за този факт е английският термин „култ", или „зъл култ". Според най-малко един източник, до определението за култ се стигнало с помощта на западна компания за връзки с обществеността. Терминът бил измислен, за да посее страх от култове на Запад, където Фалун Гонг и неговият „роднина" цигун до голяма степен са непознати и могат да бъдат изобразявани като престъпни.

Ако не друго, то желанието на комунистическите управници на Китай да определят като „зъл култ" една противопоставяща се на репресиите, отворена и добронамерена група от хора, занимаващи се с медитация, само по себе си говори за собствената нечиста съвест на тази партия.

Тази възможност е своевременно забелязана от списание "Тайм", което през юни 2001 г. коментира, че „те [Фалун Гонг] не са убийци; междувременно, в 51-годишната история на управление на Китай, комунистическата партия, е отговорна за смъртта на десетки милиони невинни граждани, включително на свои собствени членове. Вероятно злият култ е собствената партия на Цзян."

Информационен Център Фалун Дафа България